При всички бозайници, включително и хората, след момента на раждане техните деца са изцяло зависими от своите майки. При хората тази зависимост може да продължи до дълбока старост, но при кучетата не е така. Първите две седмици от техния самостоятелен живот преминава само в ядене и спане. Всички енергийни изисквания на малките през този период се задоволяват от майчината кърма. Проблемите могат да настъпят, ако кучката ияма достатъчно кърма или с нея се е случило най-лошото след раждането и малките са останали без майка. Най-добре е, ако веднага се намери друга кучка, която да отглежда бебетата. Шансовете да се намери бързо кучка в същия период на лактация, която да има достатъчно кърма и да приеме новите бебета, са равни почти на нула. Тогава се налага стопаните да влязат в ролята на майка. Те трябва да осигурят първо подходящи условия за отглеждане. Температурата на околната среда през първата седмица трябва да се подържа в интервала 35-37С. Най-добре е това да става в инкубатор, но може и с подръчни средства да се спаси положението. Малките кученца могат да се отглежат върху ел. възглавница – грейка или да се топлят с пластмасови бутилки, пълни с гореща вода и т. н. Кученцата не могат добре да регулират собствената си телесна температура и много лесно изстиват.

Следващият сериозен проблем е храненето. Новородените кученца не могат да понесат дори и къс период от време без храна. Повече от 50% от техните хранителни запаси се изчерпват през първите 3-4 часа от момента на раждане. Затова е много важно малките да засучат възможно най-бързо 15-30 мин. от момента на раждането. В началото кучката не отделя същинска кърма, а коластра, която е много богата на антитела и така малките получават пасивен имунитет. Той ги предпазва от различни инфекции през първите седмици от живота им. С напредване на лактацията постепенно за 2-4 дни коластрата се превръща в кучешко мляко. Майчината кърма е единствената нормална и пълноценна храна за кученцата в началото на техния живот и само тя е способна да поддържа бързия и интезивен разтеж през този етап (кученцата удвояват теглото си до 8-10-ия ден и го утрояват към 19-22-ия ден). Те растат около 20 пъти по-бързо, отколкото човешките бебета.

Никое от достъпните млека не е удачно като заместител на кучешката кърма поради големите различия в техния състав. Даването на такива млека (краве, козе, овче) принуждава малките кученца да консумират по-големи количества, за да могат да покрият енергийните си нужди, които са много големи (24-25 ксаl за 100 г живо тегло). Един прост пример – ако едно кученце тежи около 600 г са му необходими 150 ксаl дневно, то може да си ги набави от 120 г мляко. Ако се използва краве мляко, ще са необходими два пъти по-­големи количества (виж таблицата). През този ранен период от живота бъбреците на новородените не фукционират с пълен капацитет и приемането на големи количества течности (мляко) би довело до доста неблагоприятни последствия. Кравето мляко съдържа неколкократно по-ниски количества протеини, мазнини, калций, фосфор. То е с по-­виско съдържание на млечна захар (лактоза), която може да доведе тежки разстройства с последващо обезводняване и фатален край. За радост на всички, на нашият пазар вече могат да се намеря специални сухи млека за кучета. Те са добре балансирани и адаптирани за нуждите на малките кученца, но въпреки това не могат да заместят напълно майчината кърма и особено коластрата. Поради тази причина бебета, отглеждани само с млекозаместители, са много податливи на всякакви вирусни и бактериални инфекции, защото не притежават пасивния имунитет, получаващ се от коластрата.

В нашата практика имаме няколко успешни опита на отглеждане на осиротели бебета. Използвахме сухите хуманни млека NAN и ФРИЗОЛАК, с тази разлика, че правехме два пъти по-висока концентрация на мляко, отколкото препоръчителната за човешки бебета. Кученцата се хранеха на всеки 3 часа (дори и през нощта) със специален биберон, температурата на млякото бе 38-39С, като за всяко хранене се приговяше нова порция мляко. Храненето може да става и чрез пипета, малка спринцовка или стомашна сонда (каучукова тръбичка с подходящ диаметър), чрез която млякото попада директно в стомаха. Най-удобно е обаче да се използват специални биберони за кучета с определен размер в зависимост от големината на бебетата. При изкуствено хранене трябва да се внимава малките да не се давят, да не изтича.мляко от устата и носа и да не попада в трахеята и белите дробове, защото това може да предизвика задушаване.

През първата седмица от живота си малките приемат между 10­ и 30 мл. на хранене в зависимост от породата. Желателно е преди всяко хранене да се приготвя нова порция мляко. След нахранване всяко кученце трябва да се стимулира към уриниране и дефекиране. Майката извършва това чрез интензивно близане на коремчетата и ано-гениталната област на всяко кученце. Стопаните могат да осъществяват това с помощта на памуче, напоено с топла вода или навлажнен пръст, катo масажират посочените области до резултат. Тези процедури се правят до навършване на 17-20-дневна възраст, след което малките могат да се справят относително добре и сами.
След навършване на 25-27-дневна възpaст на малките може да им се предлага по-малко и постепенно друга храна, ако това се налага. Това са специални гранулирани храни или пастети, които в началото се размесват с мляко или топла вода до получаване на рядка каша (малко по-гъста от боза). Малките на тази възраст все още нямат инстинкт за дъвчене, а предпочитат да лочат. До навършване на 4-седмична възраст основната храна на малките все още си остава майчината кърма. От този период е нормално да започне и постепенното им отбиване, кaro то трябва да завърши към 6-8-та седмица. Храносмилателната система на бебетата трябва плавно и постепенно да се нагоди към новите видове храни. През този период на отбиване малките се пускат 1-2 пъти дневно при майката на ден с цел тя да се предпази от развитието на мастит (възпаление на млечните жлези).
След като са отбити веднъж, малките се хранят 4-6 пъти дневно, долу-горе през равни интервали, кaro всяко отделно хранене трае 5-10 минути.

Кучетата и кaтo малки, а после и кaтo големи проявяват склонност към преяждане, зaтoва те не бива да имат постоянен достъп до храна. След навършване на 4-месечна възраст храненията могат да се намалят на 3 пъти, а след 7-8-ия месец да се хранят двукратно. Целта е храната да се приема на често и по-малко, за да се избегне хроничното стомашно разширение, което би създало сериозни проблеми в бъдеще. Случва се така, че малките кученца много често не си изяждат напълно храната, сами отказват едно хранене, това не трябва да става повод за притеснение, cтиra да не се касае за болестно състояние.

Много от стопаните са убедени, че дълго време след отбиването кученцата трябва да продължaват да се хранят най-вече с мляко. Започва се едно лудо правене на попари с хляб и прясно мляко; сухари и сирене и т. н, с което осигуряват един толкова лош старт в живота на своите кучета, че някои последствия не могат да бъдат отстранени въобще. След отбиването кученцата нямат нужда да консумират прясно мляко под кaквaтo и да е форма. Енергийните изисквания към храната след отбиването са толкова високи, че не могат да бъдат задоволени от литри прясно мляко и килограми сирене на ден. Кученцата на възраст 2-4 месеца имат нужда от 3 пъти повече енергия на кг/тегло в сравнение с възрастните индивиди от същата порода. Тези високи изисквания могат да бъдат задоволени само от изключително качествена храна, подходяща за кучета от дадената порода на дадената възраст, която да гарантира на стопанина в бъдеще едно здраво и красиво животно. Кучетата са уникални със своите големи породни различия по отношение на теглото си като зрели индивиди, но общото е, че при всички породи приблизително 50% от теглото си те достигат по едно и също време – 5- 7-месечна възраст. Голямата разлика се явява в това, че дребните и средни породи приключват своя растеж на едногодишна възраст, докато едрите и гигантските породи прибавят останалите 50% към теглото си приблизително за още една година т. е. те растат до 24 месеца. Поради тази важна разлика НЕ МОЖЕ да се храни пекинезче на 4 месеца със същата храна, с която се храни и сан бернар на тази възраст и обратно, като само се увеличава или намалява количеството на предлаганата храна.

На това място искаме да отворим една голяма скоба и да поговорим малко повече за храненето на подрастващи кученца от едри и гигантски породи. В първата категория се включват всички породи, които като възрастни индивиди достигат тегло между 25-45 кг. Това са: немска овчарка; боксер; доберман; дратхаар; лабрадор и голдън ретривър и др. Втората група включва всички с тегло над 45 кг. У нас най-разпространени са: ротвайлер; сан бернар; неаполитански мастиф; немски дог; ньюфаундленд; кавказка овчарка; средноазиатска овчарка и др. Повечето собственици на болонки, пинчери и дакели вече си задават въпроса: „С какво тези бабаити на кучешкия род заслужават по специално отношение?“
Ще се опитаме да обясним най-важните различия между Давид и Голиат на кучешкия свят, като се надяваме да спестим на бъдещите собственици (на такива породи) проблемите, имащи връзка с храненето:

  • Храносмилателната система при кучетата от едри и гигантски породи представлява само 2,5% от тяхното тегло, а при дребосъците тя е над 7% от теглото. Това показва, че при големите тя е относително по-къса, по-слабоефективна, много деликатна и чувствителна;
  • Кучетата с тегло като възрастни над 25 кг имат бавен и продължителен растежен период до 18-24-месечна възраст, а дребните приключват своето развитие на 9-12 месеца;
  • Едрите породи имат изключително нежна костна система като подрастващи. Всеки килограм наднормено тегло би увеличил многократно риска от ставно-костни деформации, дори и при нормално калциево-фосфорно съотношение в храната и кръвта;
  • Кучешките голиати и като бебета, и като възрастни са предразположени много повече към превъртане на стомаха поради редица анатомични особености;
  • Прехранването и бързото наддаване на килограми, на което се радват почти всички собственици, може да стане отключващ момент за проявяването на някои предимно генетично обусловени заболявания, от които страдат тези породи – тазобедрена дисплазия, лакътна дисплазия, паностеит и други;
  • Още като бебета представителите на тези породи не дъвчат добре храната (гранулите), а предпочитат да я гълтат, с което поемат и голямо количество въздух (аерофагия). Това може да доведе до хронично стомашно разширение;
  • По наши наблюдения кучетата с тегло над 25 кг представляват по-голям процент от всички отглеждани кучета.

Почти всички собственици на подрастващи кученца от гигантски породи са убедени, че за да станат техните питомци силни и здрави (разбирай едри и дебели), те се нуждаят от огромни количества храна на ден. Това не е така. Те се нуждаят от подходяща храна, което не е равнозначно на много. На нашия пазар могат да се намерят вече достатъчно качествени храни, предназначени за такива кучета. Те се означават обикновено като – Рирру; Maxi, или на тях се отразява директно възрастта, до която трябва да приема такава храна. Такива специализирани храни предлагат например премиум и супер премиум марките Optimeal, Dr Trend. Тези храни са балансирани перфектно за нуждите на растящите бебета, уточнени са дажбите (дори и по породи), а нивата на протеини, калций и фосфор са. оптимални. Само така може да се избегне бързото наддаване на килограми и същевременно да се покрият всички енергийни изисквания. Едно кученце, хранено с такива храни, през погледа на стопаните изглежда леко слабо и хилаво с прибрани хълбоци и ясно очертани последни ребра, но същевременно е много жизнено, с лъскав косъм и без здравословни проблеми. Гарантирате му добър старт в живота и максимално ограничавате посещенията при ветеринарния лекар. Ако едно така изглеждащо кученце (напр. немска овчарка на 4-5 месеца) го срещне „кварталният специалист“ или „човекът, цял живот гледал кучета“, веднага го определя като слабо и рахитично. Следват препоръки за даване на калций, vit D, рибено масло, черупки от яйца и трупно брашно – все неща, нямащи нищо общо с правилното и качествено хранене. Във всяка сериозна литература за хранене се подчертава, че ако животното се храни с балансирана храна за подходящата възраст в определените дажби, не е необходимо добавяне на нищо. На подрастващи животни калций, фосфор и vit D се изписват само от ветеринарен лекар и то НЕ още като влезе кучето в кабинета, а само след обстоен преглед, изследвания на кръв и рентгенография на костната система. След като са назначени подобни препарати, тяхното ниво в кръвта трябва да се следи ежемесечно и да се реагира адекватно на всяка промяна.

Друг ангажимент за стопаните на подрастващи животни е редовното контролиране на теглото. Едно наддаване с 1-3 кг седмично в периода между третия и осмия месец е абсолютно нормално. Често наблюдаваното в практиката трикратно увеличаване на теглото за 10-­15 дена е много обезпокоително и е сигурен показател за бъдещи здравословни проблеми.
Добре трябва да се осъзнае от всички собственици на подрастващи кучета, че максималният ръст и оптималното тегло на животното зависят повече от неговите генетични заложби и по-слабо от изяжданото количество храна. Доброто и качествено хранене би помогнало само да се развият изцяло наследствените качества на кучето, но храната не може да направи от дакела дог.